Истината, любовта и връзката между тях  Истината е в очите

Истината, любовта и връзката сред тях 

„ Истината е в очите на гледащия “ гласи известна сентенция. И съм сигурен, че всеки неведнъж се е убеждавал във валидността на това изказване. Когато се убедих за следващ път, останах отчаян, тъй като разбрах, че истината въобще не съществува. Особено в епохата на подправени вести, когато е съвсем невероятно да се разграничи истината от лъжата.

И по този начин, по какъв начин можем да определим на кого да имаме вяра? Как да намерим същинския път, когато всичко към нас наподобява лъжливо?

В кабала е обещано доста просто определение за истината. Истината е грижата за другите. Твореца е свойството обич и отдаване и Той е основал света от обич към всички творения. А истина (на иврит „ емет “) е едно от имената Му. Следователно истината е Твореца, тя е положителното отношение към другите. И всяко друго отношение към хората е малко или доста неистина.

Добротата, грижата за другите значи, че се отнасям към хората сърдечно и с обич, грижа се за тяхното богатство. В същото време първоначално не е нужно да знам какво е положително за тях и какво не. Въпросът не е в това, какво знам и какво не знам, а по какъв начин се отнасям към тях. И въз основа на моето отношение, показвайки грижа за другите хора, ще зная тъкмо по какъв начин да се отнасям към тях по метод, който е в тяхна изгода. Наистина в тяхна изгода.

Това не е елементарно, тъй като нашата изконна природа е нарцисизъм, който ми заповядва да се грижа единствено за себе си. При това той е толкоз подъл, че даже не ми хрумва, че когато се грижа за другите, го върша за мое положително. И в случай че ми пристигна такава мисъл, егоизмът незабавно ми подсказва по какъв начин да скрия същинските си планове. Не е доста прелестно да осъзнаеш, че си лакомец.

Оказва се, че единствената същинска действителност в нашия свят е лицемерието. В последна сметка ненапразно се споделя, че единствено децата и пияниците споделят истината.

Не всичко обаче е толкоз тъмно. Можем да опитомим вродения ни нарцисизъм и да станем в действителност откровени, положителни хора. Вярно  е, че не можем да го създадем сами. За да го създадем, би трябвало да създадем обществена среда, въпреки и дребна първоначално, в която непрекъснато да виждам образци за добрина. Да виждам, че има хора, които са по-мили и положителни от мен. И завистта към тях ще ми помогне да преодолея настоящето си егоцентрично отношение, като че ли да се издигна над него. И аз също ще стартира откровено да се грижа за другите. Нищо, че първоначално тази грижа няма да бъде изцяло откровена. Тя просто не може да бъде друга, тъй като такава е нашата изконна природа. С течение на времето обаче ще се научим да използваме егоизма си в интерес на другите хора.

Главното е да стартираме да действаме в тази посока. И тогава ще забележим по какъв начин самият Творец ще стартира да ни оказва помощ. Ще се появят сили, схващане, откровени усеща. Промяната ще стартира да се усеща в цялото общество. То ще става все по-доброжелателно. Омразата и експанзията ще изчезнат, любовта и грижата за близък ще ги заменят. И всеобщото благополучие от химера ще се трансформира в действителност.

Източник:
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България